Винаги е въпрос на гледна точка

Американската действителност през очите на една средно-статистическа европейка.
Имам привилегията най-близкия ми човек да живее в САЩ.
Имала съм възможността да пътувам многократно до там.
Имам нужда да споделя моите впечатления за техния начин на живот, просто защото провокира в мен много разнообразни и противоречиви чувства.
И не знам откъде да започна ….. от това, което ми харесва или от това, което ме отблъсква ….
….. и кое надделява в крайна сметка?
Знам само,че си заслужава да отидеш, да видиш и да имаш мнение.

Когато пътувах за първи път преди 20 години си мислех, че отивам в обетованата земя. Първото ми разочарование – прекалено големите ми очаквания. За човек живял в „соца”, мисля че е нормално! Преживях тотален културен шок.
Първо в Америка всичко е „тотале гранде”. В буквалния и в преносния смисъл. Пътищата,сградите, разстоянията, колите, магазините,консумацията,търсенето,предлагането, лицемерието, и вежливостта, чак се чудиш откъде толкова? Голяма държава, големи работи.
В същото време не може да не отбележиш факта,че всичко е направено да бъде в услуга на хората. Прекалено подреден живот. Чисто, уредено, модерно – инсталирани всякакви машинки за улеснение, да не би нещо да се объркаш или затрудниш. Става ти скучно в един момент.
Обаче няма как да ти стане скучно, просто защото там живеят хора с толкова различни националности, и е толкова шарено и колоритно, че просто вървиш по улиците и попиваш…. различни цветове и култури. Много обичам да седя на улицата и да наблюдавам хората. Винаги го правя, когато съм на ново място. Когато имаш времето просто да си стоиш и да гледаш потока от хора, без да бързаш, започваш да се потапяш в обстановката и да чувстваш атмосферата. Америка е неповторимото място да срещнеш цял свят, особено големите градове като Ню Йорк и Сан Франсиско. Всеки донесъл по някаква малка част от родината си и го приспособил към техния начин на живот. Много толерантна държава.
В метрото може да видиш какво ли не. Като цяло картинката е: Погълнати от телефоните си хора. Но за цветност – жена си пили ноктите ( явно не и е останало време в къщи), друга с кофичка кисело мляко, така лакомо яде ( явно и тя няма време жената) …… и на фона на това – размъкнати тийнеджъри с касетофон на рамо, танцуват като за последно, правят шоу и просят пари.
„Метрото е все едно си си в къщи!” – казва сестра ми. Толкова много време прекарват хората там в метрото. Американците са много практични,нямат време за губене. Без да се интересуват дали е подходящо или не да примляскваш кисело мляко в метрото, и въобще какво ще си помислят хората. Без данък обществено мнение. Мен не ме интересува дали ти харесва. Аз в момента имам нужда да правя това и правя това.
И в същото време са научени да спазват правилата. Няма шест – пет. Щом е казано,че е така – то е така. Не разсъждаваме. Просто изпълняваме. И тук идва моето най – голямо объркване в емоциите. Прекаленото спазване на правилата. Няма харесва ми , не ми харесва, няма искам, не искам, няма право на свободната воля. Ти си там да изпълняваш правилата. Ти си машина.

А къде е сърцето? Моята любима тема за сърцето. Важно ми е! Нали всички на това ни учат, да слушаме сърцето си.
Сърцата страдат там. Не са свободни. Затова и американците са обсебени от пушенето на трева. Тревата – патерицата на душата. Вече по улиците има и монтирани машинки, т.нар. „dispensers” за трева. Облекчението идва от замъгляването на мозъка, който издава командите на цялото тяло, включително и на сърцето. Като дръпнеш – замъгляваш ума и на показ излиза сетивността. Сърцето ликува, защото е свободно. Има възможност да се прояви.
Затова (според мен) , Америка е мястото, с подходяща почва за всякакви практики за израстване на душата и личностно развитие. Няма място с повече гуру-та и така наречените „spiritual” събития. Търсенето е право-пропорционално на предлагането, закон в икономиката!
И във връзка с търсенето и предлагането, е и моята друга обърканост. Те са обсебени от храната и пазаруването. По цял ден работим, за да плащаме сметки и да пазаруваме. Удовлетворението е в пазаруването, да придобием нещо материално ….. без да изброявам конкретно. Няма лошо в това. Адмирирам и харесвам хората, които имат куража да се борят за по – добър живот. Все пак това е стремежа на всеки човек на планетата. Всеки човек има различна гледна точка за удовлетвореност и успешност. Там успял си, когато притежаваш материални неща …..
….. за разлика от Изтока. Няма значение дали си добър или лош, има значение какво притежаваш.
Огладнявам, когато започна да говоря на тази тема. Просто липса в усъвършенстваето. Просто защото също съм материален човек, просто защото също имам нужда от много неща, просто защото постоянно се питам кое е по-доброто – да работиш, за да живееш ….. или да живееш, за да работиш? Въпрос на гледна точка.
И от тук идва силата на американеца. Той не мисли. Някой му е казал, че това е добре и той върви, така е израстнал, така е възпитан ….. работи, пазарува, пуши трева и си мисли , че това е живота. Той е успешен, защото има самочувствието и вяра, че е така.
Няма душа обаче. Когато душата изкрещи е фатално, защото има хиляди луди по улиците. Които виждах ежедневно.
И все пак е въпрос на личен избор. Дали ще се подадеш на потока на ежедневието и машината, или просто ще вървиш по твоя път. Вътрешния. На душата, на сърцето ….. както искате го наречете… на вътрешната мотивация, на това което те държи жив, на това което ти е важно точно на теб!


Америка дава възможност за всичко това. Страната на неограничените възможности.
Ти избираш!
PE <3