ДАЙТЕ МИ МАЛКО ДУША!

Или защо трябва да търсим изкуството около нас? от Амалия Миндева


Мога да кажа с огромна гордост и без капка срам, че се смятам за доста артистичен човек и ценител на изкуството във всяка форма. Преди да ви въведа по-натам искам да обясня нещо – изкуството не е само Мона Лиза в Лувъра. Изкуството не е само Пучини и La bohème. Изкуството не е само Орсън Уелс във всеки негов филм. Изкуството е навсякъде и то под всякаква форма. Стига да не сме твърде заети с битови проблеми и да се носим като коне с капаци през деня, е все ще го намерим някъде!


Идеята за това разсъждение ми дойде от една много, на пръв поглед, обикновена вечер с моите любими приятелки. Бяхме решили да избягаме от шумния град за уикенда и се настанихме в симпатична хижа в Юндола. Забавлението за вечерта беше вече подготвено – опъваме голямо парче бял плат на една от стените на къщата и с помощта на проектор – ще гледаме кино под звездите. Познавайки ме – компанията остави избора на филми на мен. Реших – Казанова и Великият Гетсби, защото са достатъчно комерсиални да бъдат интересни на всяка една от нас, но  в същото време достатъчно добре направени и изпипани, че да угодят на моята АРТ душа.


Започнахме с Казанова, тъй като аз съм крайно пристрастна към Гетсби и Фитзджералд, та исках да ги оставя за десерт. Какво по-хубаво от това, да седиш на поляна в топла есенна вечер, да пиеш вино и да се наслаждаваш на величието, което е, по-скоро, което беше – Хийт Леджър. Филмът и актьорската игра те засмукват и в този момент аз осъзнавам – нашата идея за приятна вечер е не само да изчезнем от забързания град, но и да загърбим самата реалност. Двойно бягство! За мен изкуството е точно това – средство да заглушиш нещата, които те тормозят, а моите приятелки се поддадоха на желанието да избистрят умовете си, без дори да го осъзнават. Но разбира се  – кой не иска да се отдаде на спокойствие, далеч от проблемите на ежедневието? Не е нужно да осъзнаваш какво правиш, то си е направо като инстинкт за самосъхранение. Начин да запазим всичкия си. Бързо обсъждане на филма и аз вече тръпна в очакване за следващия.


Винаги съм приемала Гетсби, като нещо много повече от любовна история. Намирам за изключително вдъхновяваща идеята да превърнеш живота си в изкуство. Точно това прави милият клетник – Джей Гетсби, и пак казвам не обръщам внимание на факта, че той го прави в името на неблагодарна жена (да и такива можем да бъдем). Да посветиш живота си на красивото! Колкото идеалистично, толкова и нереално звучи. Е, да, сега няма как да стане! Живеем във времена, в които сме привидно свободни, а всъщност безкрайно ограничени. А през 20-те – алкохол и чувства на корем. Уж всичко забранено, а всъщност всичко е позволено! Имаш възможност да бъдеш всяко едно нещо, което си пожелаеш – а той избира да бъде пресонаж изкуство. Човек, живеещ за другите. Човек, който вдъхва надежда и оптимизъм, дори и сам трудно да ги намира. Висша форма на алтруизъм, която не съм виждала в реалния живот, а колко жалко. За да бъдеш такъв човек се изисква и голяма доза артистичност. Трябва да имаш визия, да можеш да виждаш изкуство навсякъде и да можеш да акцентираш върху него. Трябва си много душа и много интелект. Две неща, от който има краен недоимък днешно време.


И аз се опитвам. Нямам смелостта да твърдя, че мога да бъда такъв човек, но се опитвам. А то с опити става. Ако не се опитаме, със сигурност няма как да стане. Ще пробваш веднъж, няма да стане, ще пробваш пак и пак няма да стане, все на третия ще се получи. Все на третия опит, ще успееш да видиш нещо красиво в иначе сивия трамвай, което да те зарадва. Например момичето, което седи и си рисува в измачкана тетрадка и е толкова отнесена, че си изпуска спирката. На четвъртия опит, може да обърнеш внимание на ироничните графити стил Банкси на блока до вас. И така ще опитваме, ще опитваме и ще опитваме, докато не започнем да се радваме и оценяваме всичко, което животът ни поднася, а по принцип бихме подминали. И сигурна съм –  заразно е – сега аз ще го споделя с вас, надявайки се, че ще повлияе на поне един човек…

 

 

И един човек  да открие изкуството около себе си. И  да сподели евентуално идеята с някой, и така да има зараза на света, която носи щастие. Пък дори да не е щастие – която да носи ДУША, да ни помага да запазваме разума си. Давам част от моята душа, за да преоткриете вие вашата. Нека отървем света от безчувствеността, в която тъне.

Дайте малко душа, вложете повече чувство! Какво ви спира? Обещавам ви неизчерпаем ресурс е.