ИЗКУСТВОТО НА МАВРИТЕ В СЪВРЕМЕННИЯ ДИЗАЙН


◊ Сънувах цветно, мислех цветно, разказвах цветно. Само като се сетя за пътуването ми до Португалия, цветните плочки изскачат в ума ми толкова бързо, колкото и вкусната храна, безкрайните бели плажове и, разбира се, сърфирането в Португалия.

Някои хора казват, че едно от най-пленителните произведения на изкуството в Португалия е на улицата: ръчно рисуваните плочки – АЗУЛЕЙЖО.

◊ Започвам от самото начало, за да разкажа малко история  и всъщност какво ме впечатли най – много … НЕПРЕХОДНОСТТА на това изкуство, и колко образно и интересно едни малки плочици разказват истории. Вървиш по улиците и слушаш приказки от вековете…..
Заприличаха ми на приказките на мароканските разказвачи на площад  Джама ел-Фна – центъра на Медината  в Маракеш, който винаги е пълен с хора.
Сред стоките по сергиите на пазара, при дресьорите на кобри и маймуни, жонгльорите, въжеиграчите и танцьорите, са и разказвачите на приказки. Те винаги са наобиколени от хора, които ги гледат и слушат, сякаш са омагьосани. Разказвачите на приказки практикуват старинното изкуство икаят – умението да се разказва увлекателно и сладкодумно.  Заплащат им скромно, но не това е най-важното за тях – в Мароко те са много почитани и уважавани.
Икаятът съществува повече от хиляда години. Някои от историите са записвани, други прозвучават само от устата на разказвачите. Разказват се берберски и арабски приказки. По традиция разказвачите са мъже. Някога изкуството да се разказват приказки било много разпространено из всички кътчета на Мароко. Днес площад Джама ел-Фна в Маракеш е сред последните места, където можем да му се насладим, а разказвачите на приказки са на изчезване…
◊ Представих си, че Азулейжо плочките разказват точно тези истории. Това наследство на маврите е прието от португалците и е използвано по зашеметяващ начин през вековете. Изящните пана от плочки покриват всякакви стени, от гарата до сградите или църквите, с истории, рисувани върху керамичните повърхности.

Думата AZULEJO идва от арабската дума azzelij или al zuleycha, означава „малък полиран камък“ и става дума за керамично парче(обикновено  квадратно), с полирана като стъкло предна част.  Azulejo е изкуството, което дава идентичността на Португалия. Всъщност плочките произлизат първоначално от Египет,  донесени за първи път в Португалия от арабите през 13-и век по време на нашествието им, което също е помогнало за оформянето на културата на Португалия. По времето на крал Д. Мануел I плочките са въведени за първи път в Португалия. Твърди се, че той е бил заслепен от двореца Алхамбра в Гранада и решил дворецът му в Синтра да бъде украсен по същия начин.  Първите били внесени от Севиля и в съответствие с ислямския закон не са изобразявали човешки фигури, а само геометрични шарки. През 16-ти век ислямските мотиви постепенно са заменени от европейски мотиви с готически и ренесансови препратки. Използването на испано-мавританските техники обаче издържа на новите влияния.
Португалците приемат рисуването върху керамични плочки като свое национално изкуство,  много художници предпочитали плочки пред платно, рисувайки религиозни изображения и исторически сцени, както и ярки декоративни детайли. Вдъхновени от много култури, включително азиатски, арабски, италиански, фламандски, испански и холандски, стиловете също варират от барок до ар нуво до съвременни. Варират от прости, повтарящи се модели до масивно сложни и изтънчени стенописи на изобразителното изкуство.
Постепенно португалските художници се отказват само от декоративните елементи и започват да използват дизайни на хора или животни. Те украсяват всичко – от стени на църкви и манастири, до дворци, обикновени къщи и често изобразяват сцени от историята на страната.
По-рано е било знак за богатство, колкото по-красиви са плочките, означавало че толкова по – богат е собственикът. Те са били не само декоративни, но и с функционално предназначение – предпазвали от влага, топлина и шум. Португалските плочки се предлагат в много форми и са изработени от керамика и са боядисани и полирани, за да издържат на времето и износването.

◊ Интересен ми стана фактът че, че след земетресението през 1755 г. в Лисабон фасадите с плочките са тези, които са най-добре запазени.  Това е и причината, поради която те продължават да украсяват и новите сгради, разказвайки различни истории!
Кварталът Алфама в Лисабон е определено мястото, където бях възхитена от разнообразието на това красиво португалско наследство, навсякъде около нас като ни  въвличаше в нови и нови любопитни истории.
Чудех се от къде идва „синьото“? В Португалия повечето плочки, които виждах, съчетаваха основно цветовете бяло и синьо. Тези преобладаващи цветове са се считали за много модерни по времето на ерата на откритията – от 15 до 18 век. Те също са свързани с ориенталския порцелан, имат и холандско влияние ( т.нар. Delft синьо от гр.Делфт – спокойното синьо сърце на оранжевото кралство). Синият цвят се е възприемал като синоним на власт и богатство, поради което лесно го разпознавах на важни паметници в цялата страна.

Техническият аспект около производството на плочки е много специфичен и основната му характеристика е здравината и дълголетието, което предлага крайния продукт, поради което почти всяка сграда в Португалия е украсена с плочки. А някои датират от векове! Първата фабрика за плочки датира от 18-ти век и е построена в Лисабон, столицата на Португалия. Оттогава процесът се запазва, доколкото е възможно, винаги запазвайки своята традиция в производството. Повечето португалски плочки са квадратни и тънки, за да се използват за украса на стените на сградите. Пекат се във фурна, а външната им част след това се полира, за да могат да бъдат рисувани от художниците. Това полиране ги прави влагоустойчиви, за да устоят на всякакви изненади на околната среда.

◊ Запленена бях от Националният музей на плочките в Лисабон и колко плочките са важна и основна част от културата на Португалия. Заслужаваше си дългото пътуване до там, за да разгледаме сградата от 16-ти век, манастира Madre de Deus, който е измамно скромен отвън и невероятен пример за барокова архитектура и декорация вътре. Известни картини, пищно позлатени олтари – и всякакви други повърхности, които някога са изглеждали обикновени – реликви от девически манастири и разбира се, азулейжо – всички те се състезаваха за моето внимание.

◊ Бях поразена от факта, че хората, които искат да построят своите фасади с португалски плочки, винаги се опитват да ги свържат с историята на сградата и до ден днешен.
Например, ако свещеник поръча някакви плочки за своя параклис, той ще поиска да бъдат изобразени светци върху тях. „Крайният продукт“ ще представи различни истории, които в основата си образуват картини. Първоначално португалски плочки са били закупувани само от богати семейства, затова и  не са ги използвали толкова много навън. С течение на времето тенденцията се променя и започват да се използват при строителството на всяка сграда, така че в наши дни е възможно да ги видите почти навсякъде. Самата декорация зависи от художника или архитекта на сградата, които украсяват къщите с еднакви или цветни дизайни и правят цели произведения на изкуството.
Плочките се използват много и в интериорния дизайн като акценти.
Повечето хора декорират и украсяват къщите си с тези малки геометрични форми. Много хотели и обществени сгради посрещат клиентите си с красиви пана от азулейжо плочки във фоайетата си.
Много често се срещат подробни стенописи, изобразени на църкви и манастири. Например, изображението на църквата в центъра на Порто, известна като „Igreja do Carmo“. Това е само един пример за това колко подробна история можете да разкажете с помощта на португалски плочки! Този тип картини са много „типични за църквата“, тъй като изобразяват библейски пасажи и ги илюстрират възможно най-детайлно. По онова време само богатите хора са имали достъп до Библията, така че боядисването на плочки  е  бил начинът, по който Църквата се свързва с масите.

Исках да си купя плочки за спомен и да си направя пано и да разкажа някаква малка историйка за преживяванията ми в Португалия. Не само плочките бяха цветни, а и цените им бяха цветни. Оказа се, че зависи от къде ги купувате, с каква цел ще ги използвате и от кой изпълнител. Можете да си купите една плочка за € 5 или € 10 в магазин за сувенири, но други по-антични плочки могат да струват € 20 или повече! Ако искате да украсите цяла стена или да изградите „картина“, за да разкажете своята история от тези португалски плочки, очаквайте да похарчите солидна сума пари.
В Португалия има много магазини, които можете да посетите и да си купите плочки. Можете да намерите и от някои магазини онлайн, като Manuel Marques Antunes или Azulejos de Portugal.

Когато сте в Лисабон, можете да намерите плочки за закупуване: Санта Руфина;Cortiço & Netos.
Ако сте в Порто, има: Prometeu Artesanato; Zinda Atelier или Brâmica.

◊ Опитах се да разкажа моята приказка от преживяното в Португалия.
Всяко ново парче придаваше завършеност на моя собствен португалски пъзел. 
С помощта на Азулейжо опитайте да разкажете Вашата история.
Каква ще бъде тя?