Постите, Страстите и Хората

Какво е постенето?
По определение:
 „ Същността на поста е в т.нар. духовен пост, при който е наложително да се въздържаме от всички грехове на езика (осъждане на другите, празнословие, сквернословие, клевета и интригантство, неприлични разговори и т.н.); грехове на сърцето (завист, злоба, гняв, пожелаване на чуждото, себелюбие, алчност и най-вече гордост); грехове на мисълта (блудни помисли, самомнение, пошли въображения и волнодумство); грехове на волята (злорадство, мързел, инат). Трябва добре да се осъзнае, че ако спазваме духовния пост, толкова по-лесен става телесният. Духовният пост стои над телесния, защото Сам Господ определя, че „не това що влиза в устата осквернява човека, а онова що излиза от устата, то осквернява човека“) (Мат.15:11)
В действителност:
Решавам, че ще постя!
Уверена, въодушевена, устремена и мотивирана! Чела доста литература за ползите от постите и чудесата, които се случват. Брей!
Всъщност трудността е да започнеш и първите няколко дни за телесния пост, докато промениш начина си на хранене и започнеш осъзнато да слагаш храната в устата си. Преодолява се и след първата седмица се превръща в навик,  правиш го без да се замисляш. Поне при мен. Но не това е интересното в случая…
Ужким всичко е точно! Живота продължава, ти си някак доволен от факта, че правиш най – доброто за себе си в момента, полагаш грижа за телесната ти чистота, правиш усилие за духовното си тяло и изведнъж започват да ти се случват такива невероятно много други неща, за които даже не си и предполагал и никога не си се замислял.
Срещаш се с приятелки. Естествено се обсъжда някой или някоя. Каква била , какво казала, какво направила….. Ако досега съм участвала активно в обсъждането, сега мълча и си мисля, че не съм на мястото си. Искам и не мога да кажа нищо. Толкова ли е трудно да се говорят хубави неща? Оказва се трудно когато започнеш да обръщаш внимание на това какво говориш. Забелязах, че предпочитам да мълча първоначално. После започнах да се опитвам да преобръщам изказа си и в момента, в който помислех да кажа нещо не добро, веднага казвах обратното. Стана като игра на мозъка. Не винаги успявах,де.
Излизаме семейно. Всички отново ядат и пият, говорят за проблемите си, злословят по хората, дават мнение без да им бъде искано и ти трябва да слушаш всичко това, естествено без да даваш мнение..все пак постя. Освен да мълча се опитвам и да не слушам. А какво да правя за да не ми е скучно? Започнах да наблюдавам лицата на хората и тяхното изражение и мимики, когато кажат нещо лошо и нещо добро. Много странно как хората се оживяват, когато има клюка, когато плюят по държавата, времето, работодателя си…или по жена си/мъжа си.
В следващия момент задължително срещаш някой, който ти обяснява: „Ама за какво да постя? Аз съм добър човек. Не съм направил никому нищо лошо. Който има грехове да пости!“
Не знам. Така ли е? Наблюдавам.
В един момент спираш да чуваш всичко и всички. Започваш да чуваш само себе си. Ами сега? Тогава наистина идва трудната част. Като на филмова лента започват да текат случки, събития, разговори, сънища, в които главния герой си ти и започваш да гледаш нещата някак си отстрани. Друга гледна точка. Виждаш колко грешки правиш ежедневно без да искаш, защото все бързаш за някъде и живееш по навик, силата на битовия ни поток. Виждаш на колко елементарни неща обръщаш внимание и се ядосваш, без какъвто и да е смисъл… и на колко важни неща не обръщаш внимание. Аз видях моите. Всеки отделен човек си има негови! Все важни!
И естествено нещата ескалират с всеки изминат ден, в който си решил че ще устоиш.Изкушение след изкушение. Съблазън след съблазън. Страст след страст. Всички неща,от които ужасно си се страхувал започват да се проявяват. Проблеми в работата – ежедневно. Опитваш се да бъдеш честен, да си свършиш работата и естествено да си получиш парите за това. Да ама не! В момента, в който хората видят някой, който е прекалено наред, прям и точен и си викат:”Тука нещо става”. Нищо не става,хора! Има и нормални неща,освен измамите и шикалкавенето. Да, ама не си в играта в този случай, защото не си адекватен на тази обстановка „Хитър Петър”. Не е нормално да свършим работа без връзки и подкупи. Не си модерен. Не си в час.
Проблеми в общуването. Всички те гледат като извънземен просто защото мълчиш и слушаш. Не си на тяхната вълна…не клюкарстваш, не пиеш, не ядеш…нещо не си в ред…чуваш коментари от рода на: „Остави я, изкукурига!“( включително от най-близките ти хора). Или: „Е, ние не сме праведни колкото теб,така че сори!“
Опитваш се да не обръщаш внимание,просто защото си  решил , че ще изпиташ себе си, но изкушенията не спират. Уча се.
Точно в този момент имаш нужда някой да те подкрепи. Не да те укорява постоянно и да ти обяснява, че не си в ред. Или непрекъснато да те следи дали спазваш всичко стриктно и да те хване в грешка. Ох,любимо!
И естествено за капак на всичко започваш да получаваш толкова любовни предложения, на които едва ли би устоял човек….. Страстите Христови. Къде бяхте преди това? Сега ли? Точно сега? Когато постя.

Всъщност идеята не е да се чувстваш виновен или грешен. Напротив! Да си осъзнат и да разбереш смисъла на всичко това. А Господ? Защо ми изпраща точно тези изпитания сега. Болезнени ни места. На моменти наистина боли.
Не  е ли точно това личностното развитие и самоусъвършенстване?(толкова популярно напоследък). Реклами на хиляди курсове, ретрийти и лайф коучинги ни заливат в нета постоянно. На кое да обърнем внимание и да преодолеем себе си. Е,опитвам. Уча се .
Ето аз сега съм решила да постя и да правя нещата както трябва (според мен), и точно в този момент ми се изпращат най- големите предизвикателства. Естествено! Господ винаги е на страната на смелите. Да направиш това, което смяташ за правилно за теб. Да ядеш смело. Да не ядеш смело. Да говориш или да мълчиш смело. Да искаш или да не искаш. Да даваш или да си отворен да получаваш. Това, което е важно за теб.
Някак си позиция да имаш. Да се самоопределиш. Да вървиш смело в твоята посока, въпреки мнението и влиянието на другите.
Избираш себе си!
Далечен и чужд си на света обаче в този момент. И много близък до Бога в теб.
Възнаграждението на Душата е неописуемо накрая!