Защо пиша за Минимализъм като със сигурност не съм по-различна от другите хора да харесвам и да искам да притежавам много неща. Понякога е много трудно да балансираш между минималния брой неща, от които имаш нужда и постоянната необходимост да купуваш.
Всеки човек сам дефинира какво представлява минимализъм за него, но общото определение е: „освобождаване от нещата, които не искате, не използвате или не намерите за красиви“.
Като се замисля, преди имах по едно или по две от всичко. Продължавах да трупам. Пазаруването беше вид забавление. Беше ми лесно да харча пари всеки път, когато съм навън: покупките бяха изгодна сделка за добро настроение, винаги имах неща, от които „се нуждая“. И най-интересното чувствах се добре да нося постоянно нещо ново у дома. След няколко локдауна и много дни прекарани в къщи реших, че тази година ще опитам нещо ново и смених схемата.
Когато ми се приискваше нещо ново започнах да се питам:
- Наистина ли имам нужда от това?
- Дали ще го искам и след 3 дни?
- Ще продължа ли да харесвам това след една седмица, един месец, една година? И колко пъти точно бих го ползвала?
- Това съвпада ли с моите приоритети в момента?
В къщи, живота тече по-бавно някак си. Поне за мен. Включвам на минималистичен режим.
Замислих се какво искам в ежедневния си живот. Май приоритетите са различни вече. Имам ли нужда да живея с по-малко неща? Да обръщам повече внимание на семейството? Искам ли да спестя пари или да купувам като преди? Въпроси, много въпроси.
Дадох си сметка, че преосмисляйки приоритетите, се променят и нещата , от които имаш нужда. Заложих на качеството, а не на количеството. Започнах да наблюдавам силата на минимализма, която започна да променя живота ми. Предизвиках себе си. Купуването на по-малко, но наистина качествени неща е предизвикателство само по себе си. Изисква време, което имах в изобилие.
Но когато го направите по-скоро като на игра, отколкото като нещо „което трябва да направите“, е по-вероятно да успеете.
Не предлагам да спрете окончателно да купувате нови неща.
След един месец мога да кажа, че моите навици на харчене се промениха. След два месеца бяха напълно променени. Умишлено пазаруване като вид хоби.
С цел качество и функционалност.
Мисля, че сега е момента да споделя няколко актуализации за дома, които обмислям със същата цел. Ако мога да съм Ви полезна, тъй като знам, че повечето от нас прекарват времето си в къщи. Все още се събуждам всеки ден благодарна, че си имам „у дома”. Прекарвам толкова време тук в този апартамент, че и постоянно увеличавам списъка с желания за промяна на обстановката – малко и качествени. Тогава идва и чувството на осъзнатост и благодарност. С оглед на ситуацията, и че COVID-19 е завладял света всеки трябва да се чувства малко по-благодарен за това, че е здрав и за това, което има.
Благодарността дава и спокойствие на ума. Осъзнах, че колкото повече съм благодарна, толкова по-малко искам. Колкото повече благодарност имам, толкова по-цялостна се чувствам.
Успокояването на вътрешния глас от за нови материални неща, е голям фактор за това, което направи чудото Минимализъм част от живота ми.
С напредването на годината се надявам да направя само леки промени и да сменя няколко лампи.
Също така планирам да редуцирам картините по стените в крайна сметка. Все още съм на лов за перфектните завеси за всекидневната в топлите натурални нюанси на скандинавския дизайн, а също така обмислям и килим за основното помещение. Бих искала да подменя и масичките за кафе в даден момент – малки елегантни и бели.
Една от стихиите ми е да местя мебелите.
Всъщност думата Мминимализум я свързвам със Скандинавския дизайн.
Най- простите неща са съвършени за мен. Претрупаните интериори на Версаче са за друг тип хора. Търся лекотата в интериора. Увеличава се желанието ми за нови НЕ-материални неща – хубави моменти, преживени емоции и време с любимите хора. Прочетох един слоган: ”Гледайте повече залези, отколкото Нетфликс”. Това правя и аз. Колекционирам залези и изгреви сега, където и да отида. Важна част от пътуванията ми е посрещането и изпращането на слънцето от всяка точка, на света в която се намирам. По – ценни са и по – рядко напоследък, за съжаление.
Избрах да определям приоритети си по това, което ме прави щастлива. Да притежавам това, от което се нуждая, и което ми носи радост. Но като се огледам около себе си: имам достатъчно време, тъй като сме социално дистанцирани, да си задавам въпроси: Това, което притежавам, прави ли ме щастлива? Или постоянно се стремя да получа следващото най-добро нещо?
Онлайн пазаруването е голяма част от живота на всеки вече в този момент. Това ни дава спокойствието, че не напускаме домовете си, и сме сигурни, че желаните от нас предмети просто се показват на вратата.
Преди да направите следващата си поръчка, огледайте дома си, гардероба.
Слагането на ред в хаоса е процес за прочистване и на душата. Препоръчвам го на всички! Освен приоритетите, оценете и закупените предмети си през този период на промени през последната година. Махнете ненужните вещи. Разчистете. Дарете ги. Ще зарадвате някой, който има нужда от тях.
Ето повече идеи за скандинавски мебели и декорации, които можете да поръчате дирекно от Амазон:
>> Scandinavian Design
Всъщност бавно правя промените, за които говоря, защото се опитвам да се уча, да се задоволявам с по-прост живот, да намаля темпото. Малко по метода „проба – грешка”.
Моите опити стъпка по стъпка:
Опитвам се да се придържам към рутината си и да имам време за „допълнителните любими дейности“, да задоволявам любопитството си. Казват, че рутината създава навици. Навиците определят нашия бит. Гледам да отделя време бавно и осъзнато да правя избори. Дава качество на живота. Включително за ежедневните покупки. Казвам „да” на нещата, които смятам, че са добри за мен и казвам „не” на нещата, които ме изтощават. Трудно е.
Пазаруването пак ми е лесно обаче. Обличането сутрин е по-лесно. Рутинното ми пране е по-лесно. Почистването е по-лесно. Зареждането на съдомиялната машина е по-лесно. И боклука за изхвърляне е по-малко. Преди казвах: „Писна ми!” и хуквах на някъде да заредя батериите. Сега работя по въпроса да ги зареждам ежедневно и просто с изградените от самата мен навици. Имали ли сте време някога през седмицата, когато сте си дали разрешение да спрете и да си починете?
Намалих гардероба си. Дарих дрехите, които не нося или се повтарят. Пазарувам дрехи съвсем целенасочено като намеря нещо уникално, което съм планирала и знам, че ще се впише добре в това, което вече имам. За специален случай? Кои са специалните случаи сега? Умишлено купувам дрехи, които не се мачкат лесно и инвестирах в хубава машина за гладене. Бързо гладя и не ми отнема време. Научих дъщеря ми как да използва пералнята и сушилнята сама от малка. По пътя имаше няколко жертви на любими дрехи, но като цяло тя се научи сама да се грижи за дрехите си. Някои може да го нарекат мързел. Аз му казвам добри житейски умения!
Вече нямам нужда да приготвям сложни ястия със зеленчуци от всеки цвят на дъгата всяка вечер от седмицата. Доволна съм от много по-просто меню.
Експериментирам с рецепти. Избирам си 5 продукта и творя. Благодарна съм на мъжа ми, който винаги харесва моите ново измислени ястия. Все още обичаме прясна, качествена храна, но избягвам ястията, които имат дълъг списък от съставки и които изискват множество съдове за приготвяне. Ядем просто – месо и зеленчуци, или салата, които могат да бъдат приготвени бързо и лесно с минимално време за приготвяне и миене. Честно казано имаме си и гурме дни.
е вид индулгенция и играе важна роля в обществения живот на много държави по света.
